«

»

Сахара – мистерията на арабския свят

Сахара е най-голямата пустиня на нашата планета. Тя се простира от бреговете на Атлантическия океан на запад до Червено море на изток и от Атласките планини и брегове на Средиземно море на север до Судан на юг.

Огромна пустинна земя, която и днес, макар и много по-малко, отколкото в миналото, кара всеки пътник да се замисли, преди да навлезе в нея. Погледната дори на карта, тази област поразява със своята големина.

Тя заема площ около 8,5 млн. кв. км – територия, голяма почти колкото Европа. Погрешно е да се смята, че Сахара представлява непрекъсната равнина, заета с пясъчни дюни, тъй като само 1/6 част от нея е покрита с пясък. Значителна част от нейната територия е платовидна земя с височина около 300-400 м, над която се издигат величествени планини. Само една малка част от Сахара на юг от Средиземно море е низина, осяна с падини и малки солени езера. В централната част на пустинята се издигат високите планински масиви Ахагар, Тибести и др. Най-високият връх на Тибести е Еми Куси – 3415 м. Близо с 500 м по-висок от първенеца на нашата Рила – връх Мусала.

Освен камилските кервани, които бродят по най-трудните пътища, пустинята на места е кръстосана и от асфалтирани шосета, по които се движат леки коли и камиони. През някои части на Сахара са прокарани ж.п. линии, по които се движат дизелови влакове.

Бедното население – араби, бербери и други, са наемни работници с малки, нищожни надници. С непосилния си труд те създават условия за разкошен живот на своите господари, а те живеят в колиби и гладуват.

Някои от падините са по-ниско от морското ниво и в тях се образуват солени тресавища. Дъжд вали обикновено на няколко години един път. Пустинният изглед на Сахара се дължи на сухите ветрове – пасати. През деня температурата достига до 50°, а нощем спада много често дори под 0°. Тази рязка смяна на температурата предизвиква бързото и силно рушене на скалите. Поради това Сахара има огромни пространства, покрити със скални късове, наречени хамади. Други също така огромни пространства са заети с чакъл, ръбести дребни скални късове, наречени серир, а трети пространства на големи разстояния са покрити с дребен златисто-жълт пясък, наречен ерг, в който потъват краката на хората и животните.

Много често сме слушали за самума – свирепата буря в пустинята. Той много наподобява нашите снежни виелици, които често наблюдаваме през зимата. Но в пустинята вместо леки снежинки във въздуха се носят огромни количества пясък и нагорещен прах. От това слънцето придобива мрачен медночервен оттенък, въздуха е силно запрашен и върху земята се спуска мрак. Горещият пясък, който се носи със силен рев из въздуха, засипва всичко по пътя си. Той не пощадява нито цветущите оазиси, нито керваните. Очевидците разказват, че преди да се появи самумът, небето се покрива с тежки облаци, спускащи се ниско над земята.

Местните жители – туареги, познават кога ще връхлети самумът. Половин час преди да започне да духа вятърът, пясъците пеят. Това се обяснява с триенето на песъчинките една о друга под влияние на едвам доловимия вятър. Камилите също по някакъв свой животински инстинкт чувстват приближаването на самума и с особен рев предупреждават стопаните си за това. Самум в Сахара бушува най-вече през месеците април, май и юни. Местните жители го наричат „огнен вятър“ или „дихание на смъртта„.Наред със самума често пътешествениците срещат миражи – чудни гледки, които са измамвали не едно око.

Единствената река, пресичаща Сахара, е Нил, която извира от екваториалните области на Африка. В пустинята има голямо количество подпочвена вода, която лесно може да се използва чрез артезиански кладенци и помпи. Около тях, както и около постоянните извори, са разположени зелените острови на Сахара, известни с името оазиси – единствените населени места в пустинята.

Видео – Пустинята Сахара:

 

Видео – Пясъчна буря:

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *